12 sept 2024, 9:03

Най-дългата почивка

507 0 8
 

Взех си почивка от поезията
и реших да релаксирам реално
в реалния бетонен свят.

Почивах дълго, докато
реших да се разходя,
но... пръстта върху ковчега
тежеше повече, отколкото бяха силите
ми...

Почивката ми от поезията
се оказа сбогуването ми с живота.

За съжаление го разбрах
прекалено късно...

24.08.2024.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Каменов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Бе, има нящо такова 😊
  • Гош 👍 бръмбарите в главата са си ИТ - искаш-не искаш, бръмчат си сами,
    говорят, че и пишат дори 🙃
    Който знае рецепта как да ги укроти
    и работно време да им въдвори -
    Плс, моля, тенкю се да сподели! 🙏
  • Забавно включване, Пепи, мерси 😊
  • Това ще да е ИТ: изключиш му тока - почивка; включиш го - твори, та ушите му пукат 🙄
  • Така е, Скити, мерси 🌹

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...