Най-дългият ден зазорява...
По слънцето слагам черта.
То все по на юг ще изгрява
до края красив в есента.

Години... И те се търкалят,
ту слънчеви, често и в мрак,
минават оттатък превала
и чакаме изгрева пак.

И ти в дълъг ден си родена
под този широк кръгозор,
оставила цяла вселена,
възпята от птичия хор.

Вървеше на юг, надалече
и пак се завръщаше тук,
че пъпната връв те обрече
на слънцето в образа друг.

И всеки път чакам знамение
щом лъча му близне върха:
на този ден ти си родена
и в мен си, в ума и кръвта!