5 mar 2010, 19:47

Най-дългият път

784 0 3

Най-дълъг е пътят до тебе.
Не вървях ли достатъчно...
Как ме брулеше вятърът.
Не отвори врата,
с катинар заключи
сърцето си.
От разум не си позволи
да ме имаш.
Как те исках - 
като златна пара,
като слънце в нощта.
Не съм била сама,
но отвътре ми беше
мъничко пусто.
От свян не посмях
да те доближа,
моя несбъдната,
нежна мечта,
а по пътя поникнаха
плевели...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Галя Николова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • "От разум не си позволи
    да ме имаш.
    Как те исках -
    като златна пара,
    като слънце в нощта."
    Браво Фабиана!
    ...но тези плевели, кой ще ги оплеви!?
  • "а по пътя поникнаха
    плевели..."

    !!!
  • Най - дългият път е между две души!Пожелавам ти някога този път да не е пълен с плевели , а само с омайни цветя.

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...