Fabiana (Галя Николова)
216 821
5 mar 2010, 19:47

Най-дългият път 

  Poesía » De amor
584 0 3

Най-дълъг е пътят до тебе.
Не вървях ли достатъчно...
Как ме брулеше вятърът.
Не отвори врата,
с катинар заключи
сърцето си.
От разум не си позволи
да ме имаш.
Как те исках - 
като златна пара,
като слънце в нощта.
Не съм била сама,
но отвътре ми беше
мъничко пусто.
От свян не посмях
да те доближа,
моя несбъдната,
нежна мечта,
а по пътя поникнаха
плевели...

© Галя Николова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • "От разум не си позволи
    да ме имаш.
    Как те исках -
    като златна пара,
    като слънце в нощта."
    Браво Фабиана!
    ...но тези плевели, кой ще ги оплеви!?
  • "а по пътя поникнаха
    плевели..."

    !!!
  • Най - дългият път е между две души!Пожелавам ти някога този път да не е пълен с плевели , а само с омайни цветя.
Propuestas
: ??:??