Най-дългият път
Най-дълъг е пътят до тебе.
Не вървях ли достатъчно...
Как ме брулеше вятърът.
Не отвори врата,
с катинар заключи
сърцето си.
От разум не си позволи
да ме имаш.
Как те исках -
като златна пара,
като слънце в нощта.
Не съм била сама,
но отвътре ми беше
мъничко пусто.
От свян не посмях
да те доближа,
моя несбъдната,
нежна мечта,
а по пътя поникнаха
плевели...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Галя Николова Всички права запазени
