Най-хубавите две очи
Когато стъпваш по земята
и вятърът в косите ти шепти,
нежно гали те водата
и във времето си сякаш само ти...
И сякаш сън ме е омаял,
или допирът на твоите ръце,
дали пък звезден прах ме е изваял,
или влюбено е моето сърце...
Когато устните ти в мен се впиват
и ме карат да летя,
целувките ти ме обвиват
и ме карат да не спя...
И сякаш огън ме е галил,
тялото ми в жар от ръце,
и неугасим пожар се е запалил
гори горещо в моето сърце...
Когато заключваш ми вратата
и ключът изгубваш си,
в студено чувство аз облята,
чакам да се върнеш ти...
Мина много време вече,
а още копнея за тез очи,
най-хубавите - вечно ще ги помня,
най-хубавите две очи!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Надя Тодорова Todos los derechos reservados
