Oct 30, 2008, 12:32 AM

Най-хубавите две очи

  Poetry » Love
1.8K 0 2

Когато стъпваш по земята
и вятърът в косите ти шепти,
нежно гали те водата
и във времето си сякаш само ти...



И сякаш сън ме е омаял,
или допирът на твоите ръце,
дали пък звезден прах ме е изваял,
или влюбено е моето сърце...



Когато устните ти в мен се впиват
и ме карат да летя,
целувките ти ме обвиват
и ме карат да не спя...



И сякаш огън ме е галил,
тялото ми в жар от ръце,
и неугасим пожар се е запалил
гори горещо в моето сърце...



Когато заключваш ми вратата
и ключът изгубваш си,
в студено чувство аз облята,
чакам да се върнеш ти...



Мина много време вече,
а още копнея за тез очи,
най-хубавите - вечно ще ги помня,
най-хубавите две очи!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Надя Тодорова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...