С тебе бях безумно много нощи,
бях в тях аз безумно щастлив,
исках магиите още и още,
небосклонът беше звезден и красив.
Тези нощи бяха тъй красиви,
тези нощи с лунна форма – живот,
идват пак хубави щом тези си отиват,
идва чрез луната и звездите любов.
Аз разменях си с теб звездите,
луната разменихме си веднъж,
все си спомнях аз очите,
облечен в светлината им един и същ. ...