С тебе бях безумно много нощи,

                                                  бях в тях аз безумно щастлив,

                                                  исках магиите още и още,

                                                  небосклонът беше звезден и красив.

                                                  Тези нощи бяха тъй красиви,

                                                  тези нощи с лунна форма – живот,

                                                  идват пак хубави щом тези си отиват,

                                                  идва чрез луната и звездите любов.

                                                  Аз  разменях си с теб звездите,

                                                  луната разменихме си веднъж,

                                                  все си спомнях аз очите,

                                                  облечен в светлината им един и същ.

                                                  Всички нощи бяха тъй прекрасни,

                                                  птиците омайвахме с тях,

                                                  луната и звездите били са нежнострастни,

                                                  най-щастливият с тебе бях.

                                                  По-красива бе една от всички,

                                                  необикновена, умряха думите,

                                                  чаках те, усмихната, обичана,

                                                  идва миг необикновен на двама влюбени.

                                                  Тази нощ е толкова различна,

                                                  в различни цветове блести,

                                                  чакам те щастлива и обичана,

                                                  този път защо се бавиш ти.

                                                  Ти ще дойдеш ли, защо те няма,

                                                  има виолетова река,

                                                  край брега й да вървиме двама,

                                                  с тебе да бъдем все така.

                                                  Няма те и гледах аз звездите,

                                                  гледах ги с тревога и тъга,

                                                  къде си няма кого да питам,

                                                  лунен миг книга сребриста разлиства сега.

                                                  Ти не идваш и реших да тръгна,

                                                  не знам за какво да чакам тук,

                                                  на сребърен тротоар и ъгъл

                                                  те видях в прегръдките на друг.

                                                  Най-красивата тази нощ беше,

                                                  ала тя не е била за мен,

                                                  нараненост – крушка тъй силна усещах

                                                в сърцето си, от силен фенер аз бях сломен.

                                                Най-красивата нощ всеотдайна

                                                вибрираше всеотдайно тук,

                                                с красиви часове за мойто рамо

                                                просто ей така си дала ти на друг.

                                                08.08.19