В тъмната, студена стая,
стоя самотна и ридая.
Плача и проклинам аз деня,
в който ти остави ме сама!
Деня, в който всичко свърши,
за миг живота ми довърши!
Душата ми болезнено рани.
Сърцето ми не спира да кърви.
Сълзи в очите нямам вече,
а ти си тъй далече.
Искам само да те видя
и само това дори ми стига!
Дори до смърт да те обичам
ще свикна аз с мисълта,
че ти ще си далеч с друга,
а аз ще съм сама.
Казваш ти, че любовта я няма,
че изпарила се е в нощта,
че всичко е било измама,
че няма смисъл да живеем в лъжа.
Искаш ний приятели да бъдем.
За мен ще бъде трудно, разбери!
Щом стисна твоята ръка
сърцето ми от болка ще гори.
Ще искам силно да те аз прегърна
и за миг времето назад да върна.
Пак до мене тихо да седиш
и нежни думи да редиш.
Сега когато всичко свърши
искам нещичко да ти даря,
нещо, което ще е вечно твое,
това е моята душа!
До днес тя бе щастлива,
а сега болезнено умира.
В ръцете си вземи я ,
тя ще бъде вечно твоя,
запленена от твоята магия!
Ти винаги ще бъдеш в моето сърце.
И аз прилежно ще запазя в паметта си
образа на най - красивото момче!