13.12.2005 г., 20:25

Най-Красивото момче

1.8K 0 2
В тъмната, студена стая,
стоя самотна и ридая.
Плача и проклинам аз деня,
в който ти остави ме сама!
Деня, в който всичко свърши,
за миг живота ми довърши!
Душата ми болезнено рани.
Сърцето ми не спира да кърви.
Сълзи в очите нямам вече,
а ти си тъй далече.
Искам само да те видя
и само това дори ми стига!
Дори до смърт да те обичам
ще свикна аз с мисълта,
че ти ще си далеч с друга,
а аз ще съм сама.
Казваш ти, че любовта я няма,
че изпарила се е в нощта,
че всичко е било измама,
че няма смисъл да живеем в лъжа.
Искаш ний приятели да бъдем.
За мен ще бъде трудно, разбери!
Щом стисна твоята ръка
сърцето ми от болка ще гори.
Ще искам силно да те аз прегърна
и за миг времето назад да върна.
Пак до мене тихо да седиш
и нежни думи да редиш.
Сега когато всичко свърши
искам нещичко да ти даря,
нещо, което ще е вечно твое,
това е моята душа!
До днес тя бе щастлива,
а сега болезнено умира.
В ръцете си вземи я ,
тя ще бъде вечно твоя,
запленена от твоята магия!
Ти винаги ще бъдеш в моето сърце.
И аз прилежно ще запазя в паметта си
образа на най - красивото момче!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дезизлафа Петрофа Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...