най-кратката поема
се състои в поемането
на дъх
миг преди избухването
в плач
в болезнените невидими
потрепвания
на всички неуточнени
на брой
лицеви мускули които
пускат
все по-дълбоки корени
в растящата
буца пръст заседнала
в гърлото
и в проклетия въздух
няма място
за него в гърдите ти
© Мария Василева Todos los derechos reservados