Повярвах си. На собствените вярвания. И май сама от тях разочаровах се.
Най-лесно е да вярваш. В нещо. Било то и съвсем измислено. Защото и усещанията ти не усещат, когато се отдалечиш от истината.
Най-лесно е, когато се разплачеш да търсиш в себе си утехата. Спомените стари да измачкаш на непотребност. И на вехтост.
Един, да кажем, оптимизъм ще цитирам. За себе си. А и за хората, които никога не са позирали пред огледалото. А и пред користта.
"Когато цъфнат теменугите и работите тръгнат зле, е.и им майките на другите и гледай ти да си добре. Е.и им майките на другите, утеха в себе си търси, а ако там не я намериш- е.и си майката и ти!"
Хареса ми стиха ти, Стаси!!!
Но човек не бива да губи вяра в нещо по-хубаво. Нали тя му дава импулса да живее и върви напред. Иначе си остава във фаза съществуване.
Поздрави!!!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
"Хората вярват или защото искат, или защото се страхуват, че може и да е вярно!"