21 abr 2019, 23:48

Най-любимата ми книжка 

  Poesía » Para niños
1139 1 0

Книжке, моя, най-любима,

 теб обичам да чета,

пролет, лято, есен, зима,

все те нося под ръка.

 

Но нали си ми едничка,

в теб обичам да чета,

как една добра сърничка,

е пробудила света.

 

Как е тръгнала по пътя,

към един красив дворец,

но в горичката я срещнал,

стар и белобрад мъдрец.

 

Той ръчички е разперил,

към високото небе,

и сърничката научил,

как от книжка се чете.

 

После малката сърничка,

тръгнала на дълъг път,

следвала една звездичка,

стигнала вълшебен кът.

 

Там намерила двореца,

и един приятел стар,

туй е Благо - скакалеца,

утешавал своя цар:

 

- Няма ли да се намери,

някой царя ми да спре?

Плаче цели три недели,

че не може да чете.

 

      Малката добра сърничка,

  с малко - златно сърчице,

                    почнала да учи царя,

                    как от книжка се чете.

 

Ех, че радост възцарила,

царят вдигнал веселба:

- Чуйте всички, чуйте всички,

вече мога да чета!

 

И от благодарност царят,

щедро я възнаградил,

на сърничката си Сара,

много книжки подарил.

 

Книжке, моя, най-любима,

имам всичко на света,

най-голямото богатство,

да умея да чета.

 

Пролет, лято, есен, зима,

все държа да си до мен,

книжке моя, най-любима,

с теб пораствам всеки ден.

 

 

 

 

 

 

 

© Иван Бодуров Todos los derechos reservados

La obra participa en el concurso:

Обичам книжки да чета »

11 Puesto

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??