Книжке, моя, най-любима,

 теб обичам да чета,

пролет, лято, есен, зима,

все те нося под ръка.

Но нали си ми едничка,

в теб обичам да чета,

как една добра сърничка,

е пробудила света.

Как е тръгнала по пътя,

към един красив дворец,

но в горичката я срещнал,

стар и белобрад мъдрец.

Той ръчички е разперил,

към високото небе,

и сърничката научил,

как от книжка се чете.

После малката сърничка,

тръгнала на дълъг път,

следвала една звездичка,

стигнала вълшебен кът.

Там намерила двореца,

и един приятел стар,

туй е Благо - скакалеца,

утешавал своя цар:

- Няма ли да се намери,

някой царя ми да спре?

Плаче цели три недели,

че не може да чете.

      Малката добра сърничка,

  с малко - златно сърчице,

                    почнала да учи царя,

                    как от книжка се чете.

Ех, че радост възцарила,

царят вдигнал веселба:

- Чуйте всички, чуйте всички,

вече мога да чета!

И от благодарност царят,

щедро я възнаградил,

на сърничката си Сара,

много книжки подарил.

Книжке, моя, най-любима,

имам всичко на света,

най-голямото богатство,

да умея да чета.

Пролет, лято, есен, зима,

все държа да си до мен,

книжке моя, най-любима,

с теб пораствам всеки ден.