29 sept 2009, 20:40

Най-лютата обич

  Poesía » Otra
949 0 0

... защото болката е властна!  Не се обръщай! Докато чашата пресъхва...

 

Най–лютата обич...

 

След края...

                                                                                      

Ако ме докоснеш,

няма да убия мисълта, че е само миг!

Всеки миг от всяка късна нощ,

пъзел обладан, шарена агония!

Той става като любима песен,

която си припявам всеки ден,

а късно вечер е надежда,

топлеща ме като слънцето на есен!

И всяка усмивка е изгубена в тишината

на всяка тайна, разголила лъжа.

Съхранихме злоба в мисли плахи,

а тя огън от болка, спомени гори!

Ти както каза - Остана,

основа си на кризата в моето съзнание!

Остави и очите си, а в тях е буря,

отнесе всички копнежи,

заваляха интриги, пътеки от обиди.

А всеки страх е раним куршум!

Единствено мъртва е вината...

В душите ни гора - позорна сеч,

трупи тъга над корени надежди -

изгниват, вонят на плесен - самота!

Всички чувства са дървета,

дишащи от спомени и непризнати прошки!

Пристрастно отхвърлена е истината,

яростно в широколистна сянка!

Гласове скитници и думи просяци.

Звън шепот в мелодия на празнота!

А ние мъртви сме, разкъсани от застой,

предаваме времето, а то ни ограбва!

 

 

Празни длани - търсим се.

Отхвърлен поглед - гоним се.

 Бедни устни - крием се.

 

                                                                               На  Д.Г.Д.

                                                           Мога да те обичам до края!!!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Тина Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...