... защото болката е властна!  Не се обръщай! Докато чашата пресъхва...

Най–лютата обич...

След края...

Ако ме докоснеш,

няма да убия мисълта, че е само миг!

Всеки миг от всяка късна нощ,

пъзел обладан, шарена агония!

Той става като любима песен,

която си припявам всеки ден,

а късно вечер е надежда,

топлеща ме като слънцето на есен!

И всяка усмивка е изгубена в тишината

на всяка тайна, разголила лъжа.

Съхранихме злоба в мисли плахи,

а тя огън от болка, спомени гори!

Ти както каза - Остана,

основа си на кризата в моето съзнание!

Остави и очите си, а в тях е буря,

отнесе всички копнежи,

заваляха интриги, пътеки от обиди.

А всеки страх е раним куршум!

Единствено мъртва е вината...

В душите ни гора - позорна сеч,

трупи тъга над корени надежди -

изгниват, вонят на плесен - самота!

Всички чувства са дървета,

дишащи от спомени и непризнати прошки!

Пристрастно отхвърлена е истината,

яростно в широколистна сянка!

Гласове скитници и думи просяци.

Звън шепот в мелодия на празнота!

А ние мъртви сме, разкъсани от застой,

предаваме времето, а то ни ограбва!

Празни длани - търсим се.

Отхвърлен поглед - гоним се.

 Бедни устни - крием се.

                                                                               На  Д.Г.Д.

                                                           Мога да те обичам до края!!!