20 mar 2008, 17:35

Най-милото от... позора 

  Poesía
936 0 17

 

Вълна от пушек. Изстрели. Война.

А там, във рова кален, лежи Тя сама...

Опозорена. В очите й див ужас вие.

Морето далеч е срама да измие...

Краката в агония дращят пръстта,

а болката пари дълбоко в плътта...

Въпросите чезнат и губят се в мрака,

не сеща тя ужаса още... бедата...

Изтръпнало стене устата безмълвно,

кръвта й тихичко в рова покълва...

Заминаха те. Войниците „горди".

Да беше един... а те... цели орди...

Изправи се бавно. Полите оправи.

Политна за миг... Реши да забрави...

Прибра се. Изстърга до бяло лицето.  

Позора заключи дълбоко в сърцето...

...

Ухае на Пролет. Разнася се свежест.

Устичка гръдта й покрила бе нежно.

Усмихната, поглед във него бе впила...

Войната с най-милото бе я дарила...

 

 

Приятели, вижте http://www.youtube.com/watch?v=-tofRp0flv4

С обич към всички, не съм ви забравила, но... много ангажименти.

© Криси Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Ужаса дарява радост или за всеки миг на изживяно щастие се раждат... 100 мига отчаяние?! Да забравиш ужаса и да намериш покой в неговият плод -колко ли сила е необходима?...............
    Но както казва един велик човек като Челентано от утробата може да се роди копие на причинителя на зачеването. А бе все въпроси с трудни отговори.
    ---------------------------------------------------------------------
    Стиха обаче е много, ама... много !!!!!!
  • Писах коментар, но връзката се разпадна...
    Сега само ще замълча...
    Поклон пред таланта ти, Крис!!!
  • Интересно! Криси, този ров не може ли да е просто кален, щото окалян ми звучи нелогично?
  • Много,много силно!
    Болезнено...
    И въпреки всичко-
    тържество на
    добротата!
    Замислих се за
    силата на жената...
    Страхотна си!
  • Разплака ме,Криси!Разтърсващ,силен стих!!!Прегръдки!
  • Страхотен стих!!!
    Разплака ме...И как само си го написала!
    Изпитвам обич и възхищение, мила Криси,
    към теб като човек и към прекрасната ти поезия.
  • Липсваш ни, Криси.
    Поздрав и прегръдки !
  • Без думи... Поздравления!
  • Стиха наистина е много силен!
    Гледах и филм с подобен сюжет!
    Великолепно си го пресъздала!
  • настръхнах!
    поздрав!
  • много реален филм си пресъздала
    скъпа Криси!!!чудесен стих!!!
    прегръщам те!!!
  • Сякаш гледах разтърсващ филм... Поздравления!
  • Поздрави!
  • Настръхнах!
    С обич, Криси!
  • Чудесен стих, Криси!
    Липсваха ми твоите стихове!
    Прегръщам те!
  • Прегръщам те!
  • Откога те чакам!Разтърсващо...
    С обич ,Криси
Propuestas
: ??:??