Вълна от пушек. Изстрели. Война.
А там, във рова кален, лежи Тя сама...
Опозорена. В очите й див ужас вие.
Морето далеч е срама да измие...
Краката в агония дращят пръстта,
а болката пари дълбоко в плътта...
Въпросите чезнат и губят се в мрака,
не сеща тя ужаса още... бедата...
Изтръпнало стене устата безмълвно,
кръвта й тихичко в рова покълва...
Заминаха те. Войниците „горди".
Да беше един... а те... цели орди... ...