Индиана (Криси) Индиана (Криси)
1 218
Mar 20, 2008, 5:35 PM

Най-милото от... позора

  Poetry
1.1K 0 17

 

Вълна от пушек. Изстрели. Война.

А там, във рова кален, лежи Тя сама...

Опозорена. В очите й див ужас вие.

Морето далеч е срама да измие...

Краката в агония дращят пръстта,

а болката пари дълбоко в плътта...

Въпросите чезнат и губят се в мрака,

не сеща тя ужаса още... бедата...

Изтръпнало стене устата безмълвно,

кръвта й тихичко в рова покълва...

Заминаха те. Войниците „горди".

Да беше един... а те... цели орди...

Изправи се бавно. Полите оправи.

Политна за миг... Реши да забрави...

Прибра се. Изстърга до бяло лицето.  

Позора заключи дълбоко в сърцето...

...

Ухае на Пролет. Разнася се свежест.

Устичка гръдта й покрила бе нежно.

Усмихната, поглед във него бе впила...

Войната с най-милото бе я дарила...

 

 

Приятели, вижте http://www.youtube.com/watch?v=-tofRp0flv4

С обич към всички, не съм ви забравила, но... много ангажименти.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Криси All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • Napolitano (Валентин Желязков)
    Napolitano (Валентин Желязков)
    Ужаса дарява радост или за всеки миг на изживяно щастие се раждат... 100 мига отчаяние?! Да забравиш ужаса и да намериш покой в неговият плод -колко ли сила е необходима?...............
    Но както казва един велик човек като Челентано от утробата може да се роди копие на причинителя на зачеването. А бе все въпроси с трудни отговори.
    ---------------------------------------------------------------------
    Стиха обаче е много, ама... много !!!!!!
  • Magnoliq (Маги)
    Magnoliq (Маги)
    Писах коментар, но връзката се разпадна...
    Сега само ще замълча...
    Поклон пред таланта ти, Крис!!!
  • Tomad (Тома Кашмирски)
    Tomad (Тома Кашмирски)
    Интересно! Криси, този ров не може ли да е просто кален, щото окалян ми звучи нелогично?
  • ниана (Нина Сименова)
    ниана (Нина Сименова)
    Много,много силно!
    Болезнено...
    И въпреки всичко-
    тържество на
    добротата!
    Замислих се за
    силата на жената...
    Страхотна си!
  • natiii (Наташа Басарова)
    natiii (Наташа Басарова)
    Разплака ме,Криси!Разтърсващ,силен стих!!!Прегръдки!

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0