Най-милото от... позора
Вълна от пушек. Изстрели. Война.
А там, във рова кален, лежи Тя сама...
Опозорена. В очите й див ужас вие.
Морето далеч е срама да измие...
Краката в агония дращят пръстта,
а болката пари дълбоко в плътта...
Въпросите чезнат и губят се в мрака,
не сеща тя ужаса още... бедата...
Изтръпнало стене устата безмълвно,
кръвта й тихичко в рова покълва...
Заминаха те. Войниците „горди".
Да беше един... а те... цели орди...
Изправи се бавно. Полите оправи.
Политна за миг... Реши да забрави...
Прибра се. Изстърга до бяло лицето.
Позора заключи дълбоко в сърцето...
...
Ухае на Пролет. Разнася се свежест.
Устичка гръдта й покрила бе нежно.
Усмихната, поглед във него бе впила...
Войната с най-милото бе я дарила...
Приятели, вижте http://www.youtube.com/watch?v=-tofRp0flv4
С обич към всички, не съм ви забравила, но... много ангажименти.
© Криси All rights reserved.
