Отново спомних си и спрях.
Да дишам... Ти си жива!
Ако можех, вярвай, щях...
По тази тъй трънлива,
пътека да вървя отново...
След теб и твойта хубост.
Нож не ще ме спре, или олово.
Любовта е сладка лудост.
Защо ги чу, побягна и се скри?
Защо лицето си забули?
Нима забрави? Огънят гори,
по силно, ако се затули. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse