Най-огнена е старата любов
Отново спомних си и спрях.
Да дишам... Ти си жива!
Ако можех, вярвай, щях...
По тази тъй трънлива,
пътека да вървя отново...
След теб и твойта хубост.
Нож не ще ме спре, или олово.
Любовта е сладка лудост.
Защо ги чу, побягна и се скри?
Защо лицето си забули?
Нима забрави? Огънят гори,
по силно, ако се затули.
Тогава, мъничка пролука,
разгаря в него мощна жар,
знаеш, това си е наука, е,
аз не съм пожарникар.
Опасен е, но също благодат.
Огънят пращи със красота.
Той бъде ли с вода полят,
дими и съска, и смъртта,
го цял във въглени превръща.
И става грозно цялото огнище.
Tоплината си на студ обръща.
Но разровете в пепелта и вижте,
дали там няма пламъче горящо.
Ако има, не палете нов.
Оградете в съчки светещото място.
Най-огнена... е старата любов.
© Лебовски Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Превърнал си се в един романтичен поет. 
Хубави са последните ти стихове.
Обаче, честно да си призная ми липсва прозата ти. Има нещо в нея...
Но пък стихотворенията ти търпят развитие. -
Споделям напълно написаното от теб, Лебовски . Особено ми хареса последния куплет! Дори бих допълнила - веднъж появила се, любовта остава за цял живот. Ако си отиде, значи не е било любов, а нещо друго (увлечение, страст...) Поздравявам те за мъдрия, стойностен, вълнуващ стих!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Любовта е сладка лудост."
МНого красиво произведение, поздрави