18 ene 2016, 17:31

Най-окаяният пътешественик през времето

Poesía » De amor, Filosófica

566 0 3

Хиляди опити,
изчисления,
пътувания
с машина на времето,
само за да се върна
и отново
да съм закъснял.
Защото
за спомените
винаги е
твърде късно.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Довереница (Дочка Василева)

Браво и от мен!

2016-01-20T11:50:16+02:00
Щони (Щони Томов)

Ехаа... Благодаря за положителния коментар!

2016-01-19T10:17:41+02:00
vega666 (Младен Мисана)

Оригинално стихотворение! Да, за спомените е винаги твърде късно, дори и ако разполагаме с машина на времето. Чудесно прозрение, Щони, за което те поздравявам и поставям най-висока оценка на творбата!

"Страшно е да си като използвания спомен за възвръщането на надеждата..."

http://otkrovenia.com/bg/stihove/strashno-e-4

2016-01-18T21:06:24+02:00

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0