18 ene 2016, 17:31

Най-окаяният пътешественик през времето

Poesía » De amor, Filosófica

567 0 3

Хиляди опити,
изчисления,
пътувания
с машина на времето,
само за да се върна
и отново
да съм закъснял.
Защото
за спомените
винаги е
твърде късно.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Довереница (Дочка Василева)

Браво и от мен!

2016-01-20T11:50:16+02:00
Щони (Щони Томов)

Ехаа... Благодаря за положителния коментар!

2016-01-19T10:17:41+02:00
vega666 (Младен Мисана)

Оригинално стихотворение! Да, за спомените е винаги твърде късно, дори и ако разполагаме с машина на времето. Чудесно прозрение, Щони, за което те поздравявам и поставям най-висока оценка на творбата!

"Страшно е да си като използвания спомен за възвръщането на надеждата..."

http://otkrovenia.com/bg/stihove/strashno-e-4

2016-01-18T21:06:24+02:00

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0