18.01.2016 г., 17:31

Най-окаяният пътешественик през времето

Поезия » Любовна, Философска

568 0 3

Хиляди опити,
изчисления,
пътувания
с машина на времето,
само за да се върна
и отново
да съм закъснял.
Защото
за спомените
винаги е
твърде късно.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

Довереница (Дочка Василева)

Браво и от мен!

2016-01-20T11:50:16+02:00
Щони (Щони Томов)

Ехаа... Благодаря за положителния коментар!

2016-01-19T10:17:41+02:00
vega666 (Младен Мисана)

Оригинално стихотворение! Да, за спомените е винаги твърде късно, дори и ако разполагаме с машина на времето. Чудесно прозрение, Щони, за което те поздравявам и поставям най-висока оценка на творбата!

"Страшно е да си като използвания спомен за възвръщането на надеждата..."

http://otkrovenia.com/bg/stihove/strashno-e-4

2016-01-18T21:06:24+02:00

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поезия 5.9K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поезия 5.6K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поезия 4.2K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поезия 5K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Поезия 9.9K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Поезия 5.1K 5.0