Jan 18, 2016, 5:31 PM

Най-окаяният пътешественик през времето

565 0 3

Хиляди опити,
изчисления, 
пътувания 
с машина на времето,
само за да се върна   
и отново      
да съм закъснял.    
Защото       
за спомените   
винаги е
твърде късно.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Щони Томов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Браво и от мен!
  • Ехаа... Благодаря за положителния коментар!
  • Оригинално стихотворение! Да, за спомените е винаги твърде късно, дори и ако разполагаме с машина на времето. Чудесно прозрение, Щони, за което те поздравявам и поставям най-висока оценка на творбата!

    "Страшно е да си като използвания спомен за възвръщането на надеждата..."

    http://otkrovenia.com/bg/stihove/strashno-e-4

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...