Jan 18, 2016, 5:31 PM

Най-окаяният пътешественик през времето

Poetry » Love, Philosophical

569 0 3

Хиляди опити,
изчисления,
пътувания
с машина на времето,
само за да се върна
и отново
да съм закъснял.
Защото
за спомените
винаги е
твърде късно.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Довереница (Дочка Василева)

Браво и от мен!

2016-01-20T11:50:16+02:00
Щони (Щони Томов)

Ехаа... Благодаря за положителния коментар!

2016-01-19T10:17:41+02:00
vega666 (Младен Мисана)

Оригинално стихотворение! Да, за спомените е винаги твърде късно, дори и ако разполагаме с машина на времето. Чудесно прозрение, Щони, за което те поздравявам и поставям най-висока оценка на творбата!

"Страшно е да си като използвания спомен за възвръщането на надеждата..."

http://otkrovenia.com/bg/stihove/strashno-e-4

2016-01-18T21:06:24+02:00

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0