Jan 18, 2016, 5:31 PM

Най-окаяният пътешественик през времето

Poetry » Love, Philosophical

565 0 3

Хиляди опити,
изчисления,
пътувания
с машина на времето,
само за да се върна
и отново
да съм закъснял.
Защото
за спомените
винаги е
твърде късно.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Довереница (Дочка Василева)

Браво и от мен!

2016-01-20T11:50:16+02:00
Щони (Щони Томов)

Ехаа... Благодаря за положителния коментар!

2016-01-19T10:17:41+02:00
vega666 (Младен Мисана)

Оригинално стихотворение! Да, за спомените е винаги твърде късно, дори и ако разполагаме с машина на времето. Чудесно прозрение, Щони, за което те поздравявам и поставям най-висока оценка на творбата!

"Страшно е да си като използвания спомен за възвръщането на надеждата..."

http://otkrovenia.com/bg/stihove/strashno-e-4

2016-01-18T21:06:24+02:00

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0