kanela4 (Радосвета Миркова)
16 5
20 oct 2009, 12:42

Най-после го направи 

  Poesía » De amor
524 0 3

НАЙ–ПОСЛЕ ГО НАПРАВИ

 

Северен вятър!

Сляпа съм в душата на Мъжа,

стъмен от лов на себелюбие,

гърбав под собствените

триумфални арки.

Взирам се във онзи път,

където небето накуцва от спомена,

а стъпките се пълнят, разпознати

от дъждове, с лица на провидение.

Потичат струпани води –

ридаеща вечност –

с тънък мирис на безпаметност,

безумие

и ненужни, лековерни жертви.

Измислям се във друго измерение –

в пространството на Юга...

 

Светлината е без цвят и вкус.

Без блясък.

Не съществува – в душата на Мъжа,

далече от Твореца...

Адам и Ева – без лице,

без въжделения,

без плът,

без Път!...

 

В пет без пет се оттеглям – в Юга.

Сега е полунощ.

Живея!

© Радосвета Миркова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??