НАЙ–ПОСЛЕ ГО НАПРАВИ
Северен вятър!
Сляпа съм в душата на Мъжа,
стъмен от лов на себелюбие,
гърбав под собствените
триумфални арки.
Взирам се във онзи път,
където небето накуцва от спомена,
а стъпките се пълнят, разпознати
от дъждове, с лица на провидение.
Потичат струпани води –
ридаеща вечност – ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация