Най-после го направи
НАЙ–ПОСЛЕ ГО НАПРАВИ
Северен вятър!
Сляпа съм в душата на Мъжа,
стъмен от лов на себелюбие,
гърбав под собствените
триумфални арки.
Взирам се във онзи път,
където небето накуцва от спомена,
а стъпките се пълнят, разпознати
от дъждове, с лица на провидение.
Потичат струпани води –
ридаеща вечност –
с тънък мирис на безпаметност,
безумие
и ненужни, лековерни жертви.
Измислям се във друго измерение –
в пространството на Юга...
Светлината е без цвят и вкус.
Без блясък.
Не съществува – в душата на Мъжа,
далече от Твореца...
Адам и Ева – без лице,
без въжделения,
без плът,
без Път!...
В пет без пет се оттеглям – в Юга.
Сега е полунощ.
Живея!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Радосвета Миркова Все права защищены
