Без да обичам миг не мога,
не мога даже и за час.
Обичам всичко, както Бога,
кога изпадна в тих екстаз.
Досадно-сивият живот
съвсем безсмислен е тогава,
кога под плаващия свод
безмилостно не се раздаваш.
Не ми е нужно друго нищо
в така объркания свят,
че в мен гори любов – огнище,
ме прави истински богат.
Да даваш всекиму любов,
е прекият маршрут към Бога,
поех по него и готов
съм да вървя със стъпка строга.
Безкористна любов ще сея
и днес, и утре – всеки ден.
Безгрижно, тихо ще живея –
поет, от всичко запленен.
© Раммадан Л.К. Todos los derechos reservados