Най-прекрасната смърт...
Студа сковава...
желаеш ти плътта,но се предава...
Целуваш посинелите устта,
с ръцете търсиш мойто тяло...
сърцето ми да бие веч е спряло!
Плачейки редиш ми мили думи,
но прости ми!
Не ще сломят те камъка върху ми,
не ще надигнат ни пръстта,нито пък духа ми...
Захапал устни,строполил се на земята,
изговаряш името ми красно...
за първи път ме гледаш с болка-
изглеждам ти така прекрасна!
Подаваш ми ръка...да стана...
надяваш се,но аз не мога да я хвана...
но привидно само в туй легло аз ще остана...
И моля те,недей ме ти оплаква!
Недей да страдаш!
Душата ми ще те очаква!
И пак ще сме щастливи зная...
но не на таз земя,а в РАЯ!
желаеш ти плътта,но се предава...
Целуваш посинелите устта,
с ръцете търсиш мойто тяло...
сърцето ми да бие веч е спряло!
Плачейки редиш ми мили думи,
но прости ми!
Не ще сломят те камъка върху ми,
не ще надигнат ни пръстта,нито пък духа ми...
Захапал устни,строполил се на земята,
изговаряш името ми красно...
за първи път ме гледаш с болка-
изглеждам ти така прекрасна!
Подаваш ми ръка...да стана...
надяваш се,но аз не мога да я хвана...
но привидно само в туй легло аз ще остана...
И моля те,недей ме ти оплаква!
Недей да страдаш!
Душата ми ще те очаква!
И пак ще сме щастливи зная...
но не на таз земя,а в РАЯ!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Теодора Драгиева Todos los derechos reservados
