Най-прекрасната смърт...

31 ago 2007, 22:12

Poesía

631 0 8

Студа сковава...
желаеш ти плътта,но се предава...
Целуваш посинелите устта,
с ръцете търсиш мойто тяло...
сърцето ми да бие веч е спряло!
Плачейки редиш ми мили думи,
но прости ми!
Не ще сломят те камъка върху ми,
не ще надигнат ни пръстта,нито пък духа ми...
Захапал устни,строполил се на земята,
изговаряш името ми красно...
за първи път ме гледаш с болка-
изглеждам ти така прекрасна!
Подаваш ми ръка...да стана...
надяваш се,но аз не мога да я хвана...
но привидно само в туй легло аз ще остана...
И моля те,недей ме ти оплаква!
Недей да страдаш!
Душата ми ще те очаква!
И пак ще сме щастливи зная...
но не на таз земя,а в РАЯ!

Свързани произведения

Comentarios

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

smoky_f_90 (Радина Господинова)

2007-12-05T23:07:28+02:00

С Ив сме с теб каквото и да стане!!!
Инчето (Ива)

2007-10-26T21:02:47+03:00

Охх, направо тръпки ме побиха Тео!Браво миличка!Гушкам те
summerlover

2007-10-01T20:36:39+03:00

Този стих е съвършен!!!
red_rosse (Цвети Пеева)

2007-09-26T22:09:27+03:00

Чак мен ме заболя! Дано любовта съумее да ти покаже най-съкровените си очарования...
summerlover

2007-09-09T20:57:45+03:00

Не ми остава нищо освен да повторя написаното по-горе:много красиво и много тъжно. Прекрасна смърт-Прекрасен стих.
PLAMEN4ETYy (Пламена Добрева )

2007-09-02T18:04:10+03:00

Поздрав
lady_rose (Единствена)

2007-08-31T22:24:59+03:00

мн тъжно...и мн красиво!БРАВО!
mili4ka_ (Милица Игнатова)

2007-08-31T22:16:02+03:00

Натъжи ме...
Позрдави за стиха!