31.08.2007 г., 22:12

Най-прекрасната смърт...

Поезия

763 0 8

Студа сковава...
желаеш ти плътта,но се предава...
Целуваш посинелите устта,
с ръцете търсиш мойто тяло...
сърцето ми да бие веч е спряло!
Плачейки редиш ми мили думи,
но прости ми!
Не ще сломят те камъка върху ми,
не ще надигнат ни пръстта,нито пък духа ми...
Захапал устни,строполил се на земята,
изговаряш името ми красно...
за първи път ме гледаш с болка-
изглеждам ти така прекрасна!
Подаваш ми ръка...да стана...
надяваш се,но аз не мога да я хвана...
но привидно само в туй легло аз ще остана...
И моля те,недей ме ти оплаква!
Недей да страдаш!
Душата ми ще те очаква!
И пак ще сме щастливи зная...
но не на таз земя,а в РАЯ!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

smoky_f_90 (Радина Господинова)

С Ив сме с теб каквото и да стане!!!

2007-12-05T23:07:28+02:00
Инчето (Ива)

Охх, направо тръпки ме побиха Тео!Браво миличка!Гушкам те

2007-10-26T21:02:47+03:00
summerlover

Този стих е съвършен!!!

2007-10-01T20:36:39+03:00
red_rosse (Цвети Пеева)

Чак мен ме заболя! Дано любовта съумее да ти покаже най-съкровените си очарования...

2007-09-26T22:09:27+03:00
summerlover

Не ми остава нищо освен да повторя написаното по-горе:много красиво и много тъжно. Прекрасна смърт-Прекрасен стих.

2007-09-09T20:57:45+03:00