Aug 31, 2007, 10:12 PM

Най-прекрасната смърт... 

  Poetry
623 0 8
Студа сковава...
желаеш ти плътта,но се предава...
Целуваш посинелите устта,
с ръцете търсиш мойто тяло...
сърцето ми да бие веч е спряло!
Плачейки редиш ми мили думи,
но прости ми!
Не ще сломят те камъка върху ми,
не ще надигнат ни пръстта,нито пък духа ми...
Захапал устни,строполил се на земята,
изговаряш името ми красно...
за първи път ме гледаш с болка-
изглеждам ти така прекрасна!
Подаваш ми ръка...да стана...
надяваш се,но аз не мога да я хвана...
но привидно само в туй легло аз ще остана...
И моля те,недей ме ти оплаква!
Недей да страдаш!
 Душата ми ще те очаква!
И пак ще сме щастливи зная...
но не на таз земя,а в РАЯ!


© Теодора Драгиева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??