25 ago 2013, 17:28

Най-скъпото

  Poesía
1.8K 0 32

За едни е двата лева в портмонето,

мъдрещи се нашироко.

За други дървеното чекмедже, в което

са скрити спомените на дълбоко.

 

За едни е старият часовник,

непомнещ своите години.

А за други е мигът отронен,

запомнил всичките си зими.

 

За едни е бабината брошка,

останала от старото сако.

За други - подарена прошка

и стореното мъничко добро.

 

За едни запазената детска букла,

отрязана за първия учебен ден.

А за мен е мамината кукла

и погледът ù топло кадифен…

 

 

(на моята дъщеричка)

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Естрея Ангел Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много мил, точен и сърдечен стих! Ах колко ми е близък
    Поздрави!
  • Ей, Бостан, правиш се на много отворен, но Чукча май си ти. И помолих, когато се обръщаш към мен да го правиш на български. Ако толкова ти се иска да си бръщолевиш на руски, то - Досвидания!... Хайде, стига си пръскал отрова и шътъл из нивите. Писах ти, че тук аз съм злобарката. Намери си друга страница за плешивите ти дискусии или други Чукчета. Мен ме забрави.
    Тъй като съм на страницата на една очарователна в стиховете си авторка, отново я поздравявам за творбата.
  • Завръщане за кратко
  • Всичко хубаво, ама има едно нещо, наречено skype, в което хората общуват един с друг на воля
    Втори вариант: abv.bg или други от този вид.
    Трети вариант: БГ пощи
  • Хорошо что чукча читатель,
    что слова у его как паром -
    плавучий с приводной нагнетатель,
    летучий как раз через дном!

    Б. Бостанджиев (08.09.2013г. - вдъхновено от коментар на М. Петрова)

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...