Най-скъпото
За едни е двата лева в портмонето,
мъдрещи се нашироко.
За други дървеното чекмедже, в което
са скрити спомените на дълбоко.
За едни е старият часовник,
непомнещ своите години.
А за други е мигът отронен,
запомнил всичките си зими.
За едни е бабината брошка,
останала от старото сако.
За други - подарена прошка
и стореното мъничко добро.
За едни запазената детска букла,
отрязана за първия учебен ден.
А за мен е мамината кукла
и погледът ù топло кадифен…
(на моята дъщеричка)
© Естрея Ангел All rights reserved.
