25 авг. 2013 г., 17:28

Най-скъпото

1.8K 0 32

За едни е двата лева в портмонето,

мъдрещи се нашироко.

За други дървеното чекмедже, в което

са скрити спомените на дълбоко.

 

За едни е старият часовник,

непомнещ своите години.

А за други е мигът отронен,

запомнил всичките си зими.

 

За едни е бабината брошка,

останала от старото сако.

За други - подарена прошка

и стореното мъничко добро.

 

За едни запазената детска букла,

отрязана за първия учебен ден.

А за мен е мамината кукла

и погледът ù топло кадифен…

 

 

(на моята дъщеричка)

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Естрея Ангел Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много мил, точен и сърдечен стих! Ах колко ми е близък
    Поздрави!
  • Ей, Бостан, правиш се на много отворен, но Чукча май си ти. И помолих, когато се обръщаш към мен да го правиш на български. Ако толкова ти се иска да си бръщолевиш на руски, то - Досвидания!... Хайде, стига си пръскал отрова и шътъл из нивите. Писах ти, че тук аз съм злобарката. Намери си друга страница за плешивите ти дискусии или други Чукчета. Мен ме забрави.
    Тъй като съм на страницата на една очарователна в стиховете си авторка, отново я поздравявам за творбата.
  • Завръщане за кратко
  • Всичко хубаво, ама има едно нещо, наречено skype, в което хората общуват един с друг на воля
    Втори вариант: abv.bg или други от този вид.
    Трети вариант: БГ пощи
  • Хорошо что чукча читатель,
    что слова у его как паром -
    плавучий с приводной нагнетатель,
    летучий как раз через дном!

    Б. Бостанджиев (08.09.2013г. - вдъхновено от коментар на М. Петрова)

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...