Най-страшното
Най-страшно е, когато се погледнеш
през чуждите очи.
И най-тежи надеждата последна
да чуеш "Остани"...
В душата ти се късат тънки струни,
но устните мълчат.
Ти чакаш първо неговите думи
леда да разтопят.
Ала отсреща те поглеждат само
отпуснати ръце.
И някога тъй близкото ти рамо,
познатото лице,
са отлетели някъде далече,
зад хиляди земи.
Те други небосводи търсят вече,
друг огън ги гори...
"С вина ли, без вина ли?" - няма смисъл
да ровиш в пепелта.
Животът истината е записал -
изтрил е Любовта!
© Марина Тодорова Todos los derechos reservados