Nov 14, 2010, 6:53 PM

Най-страшното

  Poetry » Love
1K 0 2

Най-страшното


Най-страшно е, когато се погледнеш

през чуждите очи.

И най-тежи надеждата последна

да чуеш "Остани"...


В душата ти се късат тънки струни,

но устните мълчат.

Ти чакаш първо неговите думи

леда да разтопят.


Ала отсреща те поглеждат само

отпуснати ръце.

И някога тъй близкото ти рамо,

познатото лице,


са отлетели някъде далече,

зад хиляди земи.

Те други небосводи търсят вече,

друг огън ги гори...


"С вина ли, без вина ли?" - няма смисъл

да ровиш в пепелта.

Животът истината е записал -

изтрил е Любовта!


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Марина Тодорова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...