Най-тъмно е пред края и началото
Такава пролет тъжна и не влюбена,
дори и на септември не отива.
Поглъщат локви времето за губене.
И мокри са ми всичките огнива.
Над стряхата трепери недочакала,
подгизнал славей и луната бледа.
Мъглата спуска дрипи, а спектакъла,
дори на мен нощес не ми се гледа.
Но знам все някога ще дойде бялото
и топло утро, ще цъфтят липите...
Най-тъмно е пред края и началото,
или когато никога не спите...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados
