Най-тъмно е пред края и началото

3.05.2024 г., 22:21 ч.

Поезия » Философска

187 4 3

Такава пролет тъжна и не влюбена,
дори и на септември не отива.
Поглъщат локви времето за губене.
И мокри са ми всичките огнива.

Над стряхата трепери недочакала,
подгизнал славей и луната бледа.
Мъглата спуска дрипи, а спектакъла,
дори на мен нощес не ми се гледа.

Но знам все някога ще дойде бялото
и топло утро, ще цъфтят липите...
Най-тъмно е пред края и началото,
или когато никога не спите...

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.