Живеем смели в купища лъжи,
разплитаме въжето на съдбата,
а някой хвърля ни трохи,
залъгва ни и ни премята.
Но тленни са парите жалки.
Хартия празна без душа.
Светът крепят и го разделят
и будят вечната война.
Да имаш малко,
трудно е когато,
душата празна е утроба
и в нея вместо вяра,
заченат е страха на роба.
Да имаш много без да струваш,
е тъжна песен без певец,
във нея просто ти си тъпан
и бие те грехът подлец.
В живота ритмите са много,
сърцето знае най-добре,
то правено е в Божи огън
и няма да те подведе.
Затуй преди да се забравиш,
и легнеш в чужда суета,
един въпрос да си отправиш
и после да погледнеш към смъртта.
,,Живях ли аз достойно за Човек
и правих ли достатъчно дела,
добри ли бяха или не,
и как раздавах любовта?"

Л. Стоянова