26 мая 2024 г., 07:30

Най-важният въпрос

1.1K 3 1

 

Живеем смели в купища лъжи,
разплитаме въжето на съдбата,
а някой хвърля ни трохи,
залъгва ни и ни премята.
Но тленни са парите жалки.
Хартия празна без душа.
Светът крепят и го разделят
и будят вечната война.
Да имаш малко,
трудно е когато,
душата празна е утроба
и в нея вместо вяра,
заченат е страха на роба.
Да имаш много без да струваш,
е тъжна песен без певец,
във нея просто ти си тъпан
и бие те грехът подлец.
В живота ритмите са много,
сърцето знае най-добре,
то правено е в Божи огън
и няма да те подведе.
Затуй преди да се забравиш,
и легнеш в чужда суета,
един въпрос да си отправиш
и после да погледнеш към смъртта.
,,Живях ли аз достойно за Човек
и правих ли достатъчно дела,
добри ли бяха или не,
и как раздавах любовта?"

 

Л. Стоянова

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Lyudmila Stoyanova Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • А всичките ти въпроси зададени тук са важни...Хареса ми

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...