13 may 2009, 17:06

Накарай ме

1.2K 0 3

Накарай ме да искам сега да си отида

звезда далечна леден хлад да ми дари

стъклото счупено не мога да запазя

утро щом закрие угасващи звезди

 

Накарай ме завинаги да те забравя

макар в безкрайна мъка да ме потопи

отчаяно отломки ръцете ми улавят

не вярвайки че всичко е било лъжи

 

Накарай ме сега към теб да се обърна

с отсъстващ поглед плахо ти мълчиш

опитвам колело от спомени да върна

преглъщайки искрящо-парещи сълзи

 

Накарай ме да бъда само твой приятел

и не Любов-Приятелство предлагай

в сърце погребах мъртвия мечтател

оставям те сега свободен ти избягай

 

Накарай ме сега... да те намразя

в мълчание се губят твоите следи

пътя си нагоре и напред да видя

така без теб... по-малко ще боли...

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лейди Кетрин Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Боли ме вече 6 години, оттогава зрее този стих, но...
    Има автори, които са плодовити, когато са нещастни, а други-когато са щастливи, аз съм от вторите, затова може би чак сега го показвам на бял свят
  • не е вярно! Ще те боли, без него ще те боли повече ... просто няма начин .. ;(
    Поздравления за прекрасния стих..
  • mnogo e hubawo strahotno 6

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...