13.05.2009 г., 17:06

Накарай ме

1.2K 0 3

Накарай ме да искам сега да си отида

звезда далечна леден хлад да ми дари

стъклото счупено не мога да запазя

утро щом закрие угасващи звезди

 

Накарай ме завинаги да те забравя

макар в безкрайна мъка да ме потопи

отчаяно отломки ръцете ми улавят

не вярвайки че всичко е било лъжи

 

Накарай ме сега към теб да се обърна

с отсъстващ поглед плахо ти мълчиш

опитвам колело от спомени да върна

преглъщайки искрящо-парещи сълзи

 

Накарай ме да бъда само твой приятел

и не Любов-Приятелство предлагай

в сърце погребах мъртвия мечтател

оставям те сега свободен ти избягай

 

Накарай ме сега... да те намразя

в мълчание се губят твоите следи

пътя си нагоре и напред да видя

така без теб... по-малко ще боли...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лейди Кетрин Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Боли ме вече 6 години, оттогава зрее този стих, но...
    Има автори, които са плодовити, когато са нещастни, а други-когато са щастливи, аз съм от вторите, затова може би чак сега го показвам на бял свят
  • не е вярно! Ще те боли, без него ще те боли повече ... просто няма начин .. ;(
    Поздравления за прекрасния стих..
  • mnogo e hubawo strahotno 6

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...