Накарай ме да искам сега да си отида
звезда далечна леден хлад да ми дари
стъклото счупено не мога да запазя
утро щом закрие угасващи звезди
Накарай ме завинаги да те забравя
макар в безкрайна мъка да ме потопи
отчаяно отломки ръцете ми улавят
не вярвайки че всичко е било лъжи
Накарай ме сега към теб да се обърна
с отсъстващ поглед плахо ти мълчиш
опитвам колело от спомени да върна
преглъщайки искрящо-парещи сълзи
Накарай ме да бъда само твой приятел
и не Любов-Приятелство предлагай
в сърце погребах мъртвия мечтател
оставям те сега свободен ти избягай
Накарай ме сега... да те намразя
в мълчание се губят твоите следи
пътя си нагоре и напред да видя
така без теб... по-малко ще боли...
© Лейди Кетрин Всички права запазени
Има автори, които са плодовити, когато са нещастни, а други-когато са щастливи, аз съм от вторите, затова може би чак сега го показвам на бял свят