3 nov 2006, 12:00

Наказанието...

  Poesía
665 0 2

Жесток е, зная, този свят.
Срещу нас животът се обръща.
Щастлив си, докато си млад.
С годините, помни, се връща.
Затова, бъди добър и мил.
На всекиго помагай ти, щом можеш.
И знай за себе си - не си грешил.
И няма за какво да се тревожиш!
В живота бял бъди, но не и черен!
Прощавай на приятел и на враг.
На верните, бъди им верен.
И в светлина превръщай своя мрак.
Така ще се спасиш от свойто наказание.
Ще знаеш, че живял си ти достойно!
Помни, светът е изпитание.
Не победиш ли, плащаш двойно!!!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Петя Терзийска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...