23 jul 2014, 21:23

Накит за помен

1.1K 0 11

Накит за помен

 

За обич и за ласка тя копнее,

с годините животът ù бледнее…

Като момиче без сандали в лято,

мечтае да отлитне в ято.


Полета си всяка нощ сънува,

после до зори будува…

Като фигурка от порцелан е лека.

Крехка е, чуплива за човека.


Не се страхува да обича,

смело, безразсъдно се обрича.

Като вещица готова е на клада

да пожертва душа млада.


За обич и за ласка тя убива,

стени бетонни може да пробива!

Като влюбена девойка вярва!

С любов копнее да се претоварва…


Багажът ù е тежък, но и вечен,

любовният ù устрем – безконечен!

Като светица, молеща за прошка

полита в ято, носено на брошка!


През сърцето ù туптящо, врящо,

брошката забива се кървящо!

Като никога неизбледняващ спомен,

любовта ù се превърна в помен…

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Манипулирам Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Харесах и го оценявам!
  • 6!
  • Марта, къде се изгуби? Без теб Сайта не е същия! Поздрави!
  • Хубаво е!
    ((( )))
  • Дааа това е поезия!!Това е стихотворение, това е изкуство!!Просто разкошно!!Тук открих това, което за мен е най-важно- свобода и любов!!Толкова сила на духа, толкова копнеж и жажда за обич, толкова решителност и смелост, толкова красота!!Всъщност на места много ми напомни на някои мои стихотворения, (които не съм публикувала) и може би затова го почувствах толкова близко до себе си!!Най-вече този куплет-
    "Не се страхува да обича,
    смело, безразсъдно се обрича.
    Като вещица готова е на клада
    да пожертва душа млада." Поклон!!БРАВО!!

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...