Накит за помен
Накит за помен
За обич и за ласка тя копнее,
с годините животът ù бледнее…
Като момиче без сандали в лято,
мечтае да отлитне в ято.
Полета си всяка нощ сънува,
после до зори будува…
Като фигурка от порцелан е лека.
Крехка е, чуплива за човека.
Не се страхува да обича,
смело, безразсъдно се обрича.
Като вещица готова е на клада
да пожертва душа млада.
За обич и за ласка тя убива,
стени бетонни може да пробива!
Като влюбена девойка вярва!
С любов копнее да се претоварва…
Багажът ù е тежък, но и вечен,
любовният ù устрем – безконечен!
Като светица, молеща за прошка
полита в ято, носено на брошка!
През сърцето ù туптящо, врящо,
брошката забива се кървящо!
Като никога неизбледняващ спомен,
любовта ù се превърна в помен…
© Манипулирам All rights reserved.
