22 jun 2015, 18:19

Накратко

  Poesía
884 0 16

Подмамват ме скрили се листчета

от подострило мòливи лято

(явно юлския полъх съм вдишала

или празно не трая в нещата) -

 

да довърша во кратце едно изречение

"Не мога без тебе, защото..."

Пиша и мисля - за това съчинение

дали ще ми стигне животът.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Таня Донова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Обещавам, Ели!
    Брезар, ти си познавач, няма как да не ти повярвам!
    С благодарност и за двама ви!
  • Живото е пред теб, прекрасна Таничка ! Още много нещица ще ни напишеш.
  • Накратко... в това Накратко има нещица, доста
    дълги за обясняване.
  • Ани, всеизвестно е, че истинските неща не могат да бъдат нито снимани, нито описани
    От тях ти желая!
    И мерси, разбира се!
  • Момчета, благодаря ви!

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...