Gavrail45 (Гавраил Йосифов) Gavrail45 (Гавраил Йосифов)
53 307
20 sept 2015, 11:30

Накъде

561 1 5

На къде


Вървя по счупени стъкла

огледалото на моите съкровения

парчетата се впиват в голи стъпала

като кинжалите на тежки огорчения


Мечтите си оглеждах в странно огледало

измислен свят събран в грахово зърно

красиви бяха,а окото засияло

показваше химери, облечени в добро


Заслепен от него изтървах го,то се счупи

всяка част блестяща бе една лъжа

затова боли така, сърцето ми улучи

свикнал на лъжи с Истината как да продължа

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гавраил Йосифов Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • ivaani (Радка Горанова)
    ivaani (Радка Горанова)
    Харесах много стихът ти! Замисли ме! Лично аз предпочитам Истината, пред лъжливото огледало!
    Хубави празнични дни и на теб!
  • Gavrail45 (Гавраил Йосифов)
    Gavrail45 (Гавраил Йосифов)
    Младен,Стойна,йоана,истината понякога е много болезнена.Но без нея не можем да се справим с химерите.Благодаря за оценките.Безпроблемни празнични дни!
  • limeruna (Йоана)
    limeruna (Йоана)
    Ах... Това стихотворение много ми хареса. Явно е време за ново привикване, този път към Истината
  • stoyna (Стойна Димова)
    stoyna (Стойна Димова)
    "Заслепен от него изтървах го, то се счупи
    всяка част блестяща бе една лъжа
    затова боли така, сърцето ми улучи.
    Свикнал на лъжи с Истината как да продължа."
    С истината ще имаш Помощник и Той ще те научи как да продължиш.
    Поздрав, Гавраиле и попътен вятър с истината!
  • vega666 (Младен Мисана)
    vega666 (Младен Мисана)
    Всички ние изпускаме това огледало и то се разбива на парчета от лъжи,а после се опитваме /почти винаги безуспешно/ да сглобим отново Истината. Проникновени мисли, Гавраиле. Респектиращи!

    Поздравление!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0