Sep 20, 2015, 11:30 AM

Накъде 

  Poetry » Phylosophy
437 1 5
На къде
Вървя по счупени стъкла
огледалото на моите съкровения
парчетата се впиват в голи стъпала
като кинжалите на тежки огорчения
Мечтите си оглеждах в странно огледало
измислен свят събран в грахово зърно
красиви бяха,а окото засияло
показваше химери, облечени в добро
Заслепен от него изтървах го,то се счупи
всяка част блестяща бе една лъжа
затова боли така, сърцето ми улучи ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Гавраил Йосифов All rights reserved.

Random works
: ??:??