Gavrail45 (Гавраил Йосифов) Gavrail45 (Гавраил Йосифов)
53 307
Sep 20, 2015, 11:30 AM

Накъде

557 1 5

На къде


Вървя по счупени стъкла

огледалото на моите съкровения

парчетата се впиват в голи стъпала

като кинжалите на тежки огорчения


Мечтите си оглеждах в странно огледало

измислен свят събран в грахово зърно

красиви бяха,а окото засияло

показваше химери, облечени в добро


Заслепен от него изтървах го,то се счупи

всяка част блестяща бе една лъжа

затова боли така, сърцето ми улучи

свикнал на лъжи с Истината как да продължа

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Гавраил Йосифов All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • ivaani (Радка Горанова)
    ivaani (Радка Горанова)
    Харесах много стихът ти! Замисли ме! Лично аз предпочитам Истината, пред лъжливото огледало!
    Хубави празнични дни и на теб!
  • Gavrail45 (Гавраил Йосифов)
    Gavrail45 (Гавраил Йосифов)
    Младен,Стойна,йоана,истината понякога е много болезнена.Но без нея не можем да се справим с химерите.Благодаря за оценките.Безпроблемни празнични дни!
  • limeruna (Йоана)
    limeruna (Йоана)
    Ах... Това стихотворение много ми хареса. Явно е време за ново привикване, този път към Истината
  • stoyna (Стойна Димова)
    stoyna (Стойна Димова)
    "Заслепен от него изтървах го, то се счупи
    всяка част блестяща бе една лъжа
    затова боли така, сърцето ми улучи.
    Свикнал на лъжи с Истината как да продължа."
    С истината ще имаш Помощник и Той ще те научи как да продължиш.
    Поздрав, Гавраиле и попътен вятър с истината!
  • vega666 (Младен Мисана)
    vega666 (Младен Мисана)
    Всички ние изпускаме това огледало и то се разбива на парчета от лъжи,а после се опитваме /почти винаги безуспешно/ да сглобим отново Истината. Проникновени мисли, Гавраиле. Респектиращи!

    Поздравление!

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0