20 сент. 2015 г., 11:30

Накъде

558 1 5

На къде


Вървя по счупени стъкла

огледалото на моите съкровения

парчетата се впиват в голи стъпала

като кинжалите на тежки огорчения


Мечтите си оглеждах в странно огледало

измислен свят събран в грахово зърно

красиви бяха,а окото засияло

показваше химери, облечени в добро


Заслепен от него изтървах го,то се счупи

всяка част блестяща бе една лъжа

затова боли така, сърцето ми улучи

свикнал на лъжи с Истината как да продължа

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Гавраил Йосифов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Харесах много стихът ти! Замисли ме! Лично аз предпочитам Истината, пред лъжливото огледало!
    Хубави празнични дни и на теб!
  • Младен,Стойна,йоана,истината понякога е много болезнена.Но без нея не можем да се справим с химерите.Благодаря за оценките.Безпроблемни празнични дни!
  • Ах... Това стихотворение много ми хареса. Явно е време за ново привикване, този път към Истината
  • "Заслепен от него изтървах го, то се счупи
    всяка част блестяща бе една лъжа
    затова боли така, сърцето ми улучи.
    Свикнал на лъжи с Истината как да продължа."
    С истината ще имаш Помощник и Той ще те научи как да продължиш.
    Поздрав, Гавраиле и попътен вятър с истината!
  • Всички ние изпускаме това огледало и то се разбива на парчета от лъжи,а после се опитваме /почти винаги безуспешно/ да сглобим отново Истината. Проникновени мисли, Гавраиле. Респектиращи!

    Поздравление!

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...