20 сент. 2015 г., 11:30
Накъде
На къде
Вървя по счупени стъкла
огледалото на моите съкровения
парчетата се впиват в голи стъпала
като кинжалите на тежки огорчения
Мечтите си оглеждах в странно огледало
измислен свят събран в грахово зърно
красиви бяха,а окото засияло
показваше химери, облечени в добро
Заслепен от него изтървах го,то се счупи
всяка част блестяща бе една лъжа
затова боли така, сърцето ми улучи
свикнал на лъжи с Истината как да продължа
© Гавраил Йосифов Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Младен,Стойна,йоана,истината понякога е много болезнена.Но без нея не можем да се справим с химерите.Благодаря за оценките.Безпроблемни празнични дни!
-
Ах... Това стихотворение много ми хареса. Явно е време за ново привикване, този път към Истината
-
"Заслепен от него изтървах го, то се счупи
всяка част блестяща бе една лъжа
затова боли така, сърцето ми улучи.
Свикнал на лъжи с Истината как да продължа."
С истината ще имаш Помощник и Той ще те научи как да продължиш.
Поздрав, Гавраиле и попътен вятър с истината! -
Всички ние изпускаме това огледало и то се разбива на парчета от лъжи,а после се опитваме /почти винаги безуспешно/ да сглобим отново Истината. Проникновени мисли, Гавраиле. Респектиращи!
Поздравление!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
Хубави празнични дни и на теб!