Понякога иска ми се
друг път да хвана,
понякога питам се:
"ами ако падна?"

Падала съм и боли,
но нали така човек се учи,
ако не изобщо,
то поне да не повтаря грешките си отпреди.

Но струва ли си жертвата, се питам,
всеки носи своя кръст
и не гледа настрани.
Животът станал е като гора,
а вътре вълци-единаци ходят.
Вият, драскат и ръмжат.
Доближиш ли -
ще те разкъсат.

Дали и аз тоз път да хвана?
Усмивката си да изтрия,
да вия, драскам и ръмжа.
Да сложа маска на жена -
твърда, пресметлива, зла.