Aug 1, 2007, 5:49 PM

Накъде ?

  Poetry
749 0 1
Понякога иска ми се
друг път да хвана,
понякога питам се:
"ами ако падна?"

Падала съм и боли,
но нали така човек се учи,
ако не изобщо,
то поне да не повтаря грешките си отпреди.

Но струва ли си жертвата, се питам,
всеки носи своя кръст
и не гледа настрани.
Животът станал е като гора,
а вътре вълци-единаци ходят.
Вият, драскат и ръмжат.
Доближиш ли -
ще те разкъсат.

Дали и аз тоз път да хвана?
Усмивката си да изтрия,
да вия, драскам и ръмжа.
Да сложа маска на жена -
твърда, пресметлива, зла.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Полина All rights reserved.

Comments

Comments

  • Най-хубавото при падането е, че ставаме!
    Много хубав стих, Поли!

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...